Губи ми се...

Губи ми се в слънчеви дни,
В лято със сърце недостатъчно.
В небесни синеви, където времето е илюзия, измислена от боговете.
В препускащи облаци и въображаеми образи.
В мирис на трева и детски жлъчни смехове.
В невинни усмивки и любов на кубчета лед, потапящи се в искри.
Губи ми се в слънчогледови поля, където ти иде да умреш щастлив, прегърнал всичките слънца.
Губи ми се в безкрайни поляни, където да тичам до последен дъх...
Губи ми се отново и отново във всяка една Пролет и всяко едно Лято, защото все са невъзмутимо недостатъчни...