Friday, May 3, 2013

Изказване посред тъмнината на уличните лампи


Днес ще ви разкажа за едно от мойте слънца. Тя е прекрасна! Не я познавате, но и аз не я. Но тя е една от най-близките ми хора. Излязла е от един от вечните романи през онези времена, възпяти в мелодичните тоналности на джаза със слънчеви нотки. Обичам я! А ако тя ви го каже значи лъже. Театрална личност е тя. Една от най-прелестните! Всестранно развита е и ходи със самоуверена балетна стъпка по нишките на всеки декор. Но пък... е искрена до безобразие! Дори и когато обича. А от очите й греят онези тъмни, бездънни ями, които побират цялата Любов на света... Но и тя не го знае... Но пък аз го виждам. И много други неща... Тя е една от Красивите хора... А те не са нито малко, нито чак толкова много... Поне моите... Пожелавам Ви да я опознаете!


На Р.А. 

No comments:

Post a Comment