Когато искам да избягам,
Когато искам да се скрия,
Когато искам да поплача,
Когато искам да крещя,
Когато искам да раздирам,
Когато искам да разкъсвам
До кръв дори
Когато искам да вършея
Във вихър страстен, необуздан
Когато искам да се любя,
Когато искам да се смея,
Когато искам да мечтая,
Когато искам да се
усмихвам,
Заплетена в Чар неустоим...
Когато искам....
Бъди до мен,
Макар и отвъд
Бетонната стена
На мойто отрицание
Тъй свято.
На хората, които не заслужавам,
На околните, които не ме разбират,
На сърцата разбити не нарочно дори,
На приятелите, които ме търпят такава,
На читателите, които си губят времето с този блог,
И на мен самата, когато дори и аз не се понасям на
моменти,
Благодаря!
Докосвам лицето си с пръсти.
ReplyDeleteНе е гладко.
По него има следи.
Пръстите усещат всичко ,
гримаси и усмивки ,
устни и длани рисуващи чувство на нежност ,
враждебни ръце ,
добри и лоши очи ,
мрак и светлина.
А сред всичко това и едни леко пъстри ,
загледани в тебе очи.
Отвъд пъстротата им -
сюрреализъм по изгрев ,
а по залез импресия.
Отвъд пъстротата им -
вълни от чувство и усещане ,
галещи един уютен бряг.
А сега , във този нежен миг ,
за тебе е отворило врати и те посреща,
светлото крило на виртуалната галерия "Душа".
Благодаря.
Знам че обичаш цветни стъкла ,
но те няма да ти помогнат да прозреш отвъд пъстротата.
Завий с клепачи и влажна пелена ,
онова кафявото , топлото , в красивите си очи
и погали лицето си със пръсти.
Бавно , нежно и безпаметно
със "моите" пръсти , ласка си дари.
Повече усмивки Ели.
Нали знаеш какво казват за живота -
не е нито добър , нито лош и
че е такъв какъвто е - т.е. една безсмислица ,
която трябва да бъде изживяна смислено и щастливо.
Цитат по памет - " Човек страда толкова , колкото си позволи ,
а онзи който страда непрекъснато е глупак."
Не бъди глупава Ели
Тези които "не заслужаваш" те поздравяват !!!
Или поне един от тях.
Както винаги и както обикновено хубав цитат,
Deleteкойто кара лицето ми да се обагря в усмивка.
Едно разтегляне на устните в странна форма и леко показване на онези белезникави неща отвъд. Казват,че и чаровно било ;).
Хубаво е да си го напомням това,което казваш от време на време, не отричам. Пък и Есета е красива сама по себе си,нали? Пък и Есенен бал се задава... А още Циганско Лято трепти из въздуха.
Понякога,понякога,в може би много чести моменти, когато човек е запленен от себе си и собствената си емоция независимо каква била,наранява хора било то и несъзнателно и в този миг понякога си дава сметка,че не ги заслужава. Но да,животът е такъв,какъвто е. Хубав,лош,еднообразен,разноцветен...Такъв какъвто е. Какъвто ние го направим с малко помощ от тъй наречената ни Съдба. И все пак благодаря :).