Натъжава моите очи и празни звуци
По отминали спомени навява ми тя.
Една такава различна
В цветове меланхолични се навлякла
Сякаш последно днес ще бъде този дъжд.
И залъгва ни даже със своето "циганско лято" нали,
Че е мека и топла дори.
Бърза ли, бърза все на някъде тя
И задавя ни в свойта самота
В решетки на прозорците килийни.
А казват пък, че любов през Есента
По-трайна била.
Да отворя сърцето си как
Щом хлад лъха от прозореца,
А кал до колене има?
Меланхолия, ти ли си това?
Пак ли от ъгъла надничаш?
И пакости пораждаш в хорските души?
Ела, не се срамувай.
Не тъжи.
Красива си днес.
По-красива и от вчера дори.
Но утре ще си погрозняла.
Но пък ще си помъдряла
И бръчиците чар дори ще ти придават.
Не се мръщи, красива си, нали!
В свойта утринна премяна
На свойте меланхолични багри,
Откраднати от палитрата на Есента.
И ухаеш на сълзи от облачни очи измити,
Но си боса! Как така?!
Нима прокъса своите обувки,
За да дойдеш чак до тук?
Изчакай. Старата върба отново проплаква
И сандали от клонки ти плете.
Постой така. Не тръгвай още.
Зимата далеч е там,
А ти си изморена, знам.
И пребродила си земи далечни нали
И песни тихи си пяла на плачещите деца,
Които в шумата се гмурват до здрач.
Ето, сгуши се. Аз ще те топля.
Не обичам Есента, но...
Довела те е тя до тук.
И Есенен бал се готви скоро, нали!
Ах, колко съм разсеяна дори!
Наближава, а аз още
С лятната си премяна седя
И оплаквам Лятото в кристали.
Иде бал! Иде бал!
Нека разнесем новината
Навред и нашир!
Нека всеки знае, че
Скоро Есенен бал се задава!
Чуй, в Гората вече
Приготовления дивни се носят
И влюбени млади със стъпките свои
Украса придават.
А ние с теб на бездействие се обричаме.
Но почини си нека,
Път си била до тука.
На феи - орисници отдавна не разчитам
Ни на каляски тиквени и плъхове От влажните мазета.
Отивам да се изгубя
В своята ракла на отминали сезони.
Току виж и костюм по-нов
Съм сътворила за Есенния бал.
А, ти почивай, Меланхолия,
Че и теб те чака симфония ураганна
На Страсти и Безумия
Сред Есенния бал.
No comments:
Post a Comment