"Hallelujah, I love her so!"

Отпивам поредната глъдка от голямата си чаша ароматно кафе. Леко горчи... Напомня ми за чувство познато...  Нещо...нещо....тъй познато....  Не мога да си спомня как се казваше.... Как го наричаха.... А то има много имена...   Любов ли си? „Болка ли си,тъга или омраза....?”  Зависи от изкривения ъгъл на нашите души. И все пак име на днешното ни чувство ще избера „Любов”.

Разхождам се по лунна светлина на ръба на Фантазия. Лилиите са лодките,с които принцовете се предвижват към края на Приказния свят,за да се превърнат отново в жаби. Странно звучи, нали? В приказките принцесите трябва да целунат жабата,за да се превърне в принц и да има „и заживели щастливо”, нали така? Ако пък се окаже,че жабата е влюбена в друга принцеса? Онази на „крадците” ? Онази,която дори си няма стъклена пантовка,ни зла орисница? А е тъй просто обикновена....Какво става тогава?  Нали в това се крие чара най-голям? 

И все пак, драги читателю, всеки има своята жаба в този живот. Всеки среща Принц Чарминг или Своята принцеса. Аз пък срещнах жабок. Един такъв...навярно никак изглеждащ,най-обикновен и крастав,като повечето жаби през очите на хората,но през моите той се оказа цял принц..(Зная,че всеки ще се втурне да се пита дали е намерил своя/та Единтвен/а.но признавам,не целя да пробудя излишни съмнения в душите ви хорски. А само да разкажа история една за принцове и жаби,за Любовта и всичко онова,което седи на на дъното на чашата с кафе.) Нямах си каляска от тиква,нито замък, охраняван от дракон и рицари си нямах, които звездите да ми свялят. И многократно чувах онзи тъй глупав въпрос „С какво е по-добър от останалите?”.  И ги гледах някак глупаво,смутено. Даже леко неразбрано. И простичко им отговарях „Та той е мойта жаба.” И те продължаваха да ме гледат едно странно такова.

Замислих се....нима Любовта е тъй рядко срещана? Нима е забранена вече? Или е изчезващ вид? Нима само малцината,които са се влюбвали нявга могат да разберат какво е да ти паснат онези тъмни очила с цветни стъкла? И то идеално. Да станат едно цяло с нас? Нима...? И той е един принц такъв...малко е надут...и егото му в повеч е, нали? И егоист на челото си носи дори. Като жигосано от хорското мнение. И не е нищо особено, ще кажете. Зная ви репликите наизуст. Поредната принцесешка неволя... Но пък.... той си ме знае... Една такова глупава,наивна,неуверена до безобразие,слаба и крехка, колкото есенен лист,нежна и красива като сезонните цветя,бодлива,та направо магарешки бодил,като розите и в същото време не до там глупава, но пък затваряща очите си за грепките,защото го обича. Силна като корените на старо дърво,впили се в майката Земя,ранима като детското сърце,но и изпълнена с онзи деткси ентусиазъм, който не спира да ме кара да се влюбвам в Живота. И още много други неща. Дори когато съм най-слаба и нямам сили дори да се усмихна, той правеше чудеса от храброст, само за да извади усмивката ми на показ. Дори когато виех с цяло гърло,той бе там и в повечето случаи даже се опитваше да успокои тази болка. И беше търпелив. Изчака ме с цялото си търпение на тоя свят. За всичко всичко.   И не спря да бяга... Нима състезанието на Живота не бе свършило? Нима всеки играеше своята извратена Игра на Глада?  Или това бе нещо по-възвишено между Провидението, Живота, Смъртта и цялата Вселенска красота?  И все пак... с какво е по-добър от другите жаби ли? С всичко. Та той ме знае цялата. От ред до ред, от кора до кора. Цялата ме е изчел. Но в същото време седи от другата страна на огледалото и се взира с неразбиращ поглед. Обичам го,та той ме научи на обич. На онази, най-истинската,която даряваш на Единствения! 

За Любовта граници няма...и целуна своя жабок...

Той ли? Той е по-добър от всички,дори когато ме ранява с най-отровните си стрели и не спира да дълбае... Но пък той ме опитоми и аз му принадлежа. С цялата половина от сърцето ни, която той направи шепа звезден прах... Аз пък всяка вечер присядам на своя прозорец,който всъщност е на ръба на Света. Поглеждам долу към хората и  виждам един самотен човечец,седнал самотно на улицата и от своя сакс възпява „Hallelujah, I love her so!”.

Той ли? Той е по-добър от всички на тоя свят... Защо ли? Защото го обичам и ми стига да зная,че той е от другата страна на огледалото...