Тръпна в очакване на Май. Да удари Полунощ и да почука на врата ми. Сякаш чакам мига на своето прераждане.Да ме погледне с нежно зелените си очи и да ми разкаже колко дълго е пътувал, за да дойде пак при мен. Ще остави всичките си дъждове отвън, поне докато трае нощта. И после тръгва пак. Но зная, че отново ще се срещнем след две луни и две слънца. За да може да изпием чаша вино за моето здраве. За още една обиколка около Слънцето ми. Полунощ . Тръпна цялата. Люляци потичат във вените ми и се изпълвам с нежност. От онази Люляковата, наситена с лилави чувства. С лилава страст. Зелените им листа достигат до всеки мой нерв и аз се разтварям в тяхното ухание. Май ме гледа с пронизващите си зелени очи и отпива от ягодите, които още не е разцъфнал. Звездите посядат на перваза ми и те да чуят историите, които вади от своята торба, пълна с вятър и слънце. Заедно с тях вади няколко нотни листа, които да остави на лястовиците под стряхата. Днес дори и котараците мируват. Тихо ближат раните си от вчерашните серенади. Щурците... къде ли са се дянали щурците? Кой ще ги замести за среднощната соната? Цял Април се губят, а Май вече пристигна. Май се усмихва и небрежно махва с ръка, от която повява топъл вятър. Сякаш знае нещо, което аз не. Зная само, че Май вече пристигна, люлаците цъфтят и ако може Времето да затаи своя дъх и да спре ритъма си…
No comments:
Post a Comment