Нещо много отлежало, много старо, много чакало момента си…
За моментите, когато се съмняваме в Себе си.
Здравей на Теб! Здравей на Теб От другата страна на Огледалото. Здравей на Теб - Тази извън децата, тръщкащи се и винаги изискващи нещо, извън техните вселенски проблеми, извън посивелите коси, извън бръчките, извън износените и омалели, или разширили се дрехи. Извън делничните и битови ядове, извън сметките, които чукат на вратата, извън сълзите, които рониш, когато никой, а понякога всички гледат. Здравей на теб - Тази с износената душа, с кървящото сърце, с прашасалата страст, с напъхания в малка кутийка дух на момиче с диви трепети и жадни сетива. Помниш ли ме? Защото вече не поглеждаш на там. Към Себе си. Аз те наблюдявам всеки път, когато слагаш очната си линия, когато се поглеждаш с неодобрение към външния си вид - прическата дали е достатъчно добра, чудиш се дали коремът ти виси още и не може ли да се прибере още малко като го глътнеш. Наблюдавам те, когато дишаш дълбоко, докато се опитваш да укротиш навдигащия се гняв, заради една просрочена минута на отнасяне, докато се надпреварваш с Времето, което си мисли, че и Стрелките са негови.
Здравей От другата страна! Днес някой каза ли ти, че си красива? Че няма значение дали дрехите ти са измачкани, или на тях има петно от закуската на детето? Или една щура глава е решила, че трябва да разкраси любимите ти обувки, да покори празните стени с артистичния си порив? Или че няма абсолютно никакво значение кой какво мисли за теб? Уведомиха ли те, че не можеш да се надбягаш с нещо. което не съществува? А че имаш право да оставиш светът да се срине отвъд врата на спалнята ти, докато просто някой друг да се грижи за децата, къщата, пазара, кучето, дрехите от химическо и стоте други неща от списъка, за които ти се грижиш, свита във всичко това?
Днес чу ли, че те обичат? А проникнаха ли тези думи отвъд апатията, която те е обзела поради липсата на сън от началото на света? Аз те обичам. Тази От другата страна на Огледалото. Преди децата, преди мъжа, преди гнева, преди недоспиването, преди стреса от работата, преди комплексите, които се посаждат в главата ти. Тази От другата страна на Огледалото. След децата. след мъжа, след гнева, след умората. след всичко, което те прави още по-изтощена на всичките 5 сетива, но не те убива.
Спри се за миг, докато чакаш на спирката и се взираш в поредния безсмислен пост в Newsfeed-a си или в някоя снимка в Нечий Instagram, на когото да завиждащ за пътуването, тялото, фалшивата усмивка. Загаси телефона си и взри в отражението, което те гледа от там. Взри се във витрината с точно тази хубава чанта, която много би ти отивала ( но в някой друг живот може би). Загледай се в огледалото, докато си слагаш най-добрата си маска и просто гледай. Здравей на теб!
Здравей От другата страна! Днес някой каза ли ти, че си красива? Че няма значение дали дрехите ти са измачкани, или на тях има петно от закуската на детето? Или една щура глава е решила, че трябва да разкраси любимите ти обувки, да покори празните стени с артистичния си порив? Или че няма абсолютно никакво значение кой какво мисли за теб? Уведомиха ли те, че не можеш да се надбягаш с нещо. което не съществува? А че имаш право да оставиш светът да се срине отвъд врата на спалнята ти, докато просто някой друг да се грижи за децата, къщата, пазара, кучето, дрехите от химическо и стоте други неща от списъка, за които ти се грижиш, свита във всичко това?
Днес чу ли, че те обичат? А проникнаха ли тези думи отвъд апатията, която те е обзела поради липсата на сън от началото на света? Аз те обичам. Тази От другата страна на Огледалото. Преди децата, преди мъжа, преди гнева, преди недоспиването, преди стреса от работата, преди комплексите, които се посаждат в главата ти. Тази От другата страна на Огледалото. След децата. след мъжа, след гнева, след умората. след всичко, което те прави още по-изтощена на всичките 5 сетива, но не те убива.
Спри се за миг, докато чакаш на спирката и се взираш в поредния безсмислен пост в Newsfeed-a си или в някоя снимка в Нечий Instagram, на когото да завиждащ за пътуването, тялото, фалшивата усмивка. Загаси телефона си и взри в отражението, което те гледа от там. Взри се във витрината с точно тази хубава чанта, която много би ти отивала ( но в някой друг живот може би). Загледай се в огледалото, докато си слагаш най-добрата си маска и просто гледай. Здравей на теб!
No comments:
Post a Comment