Понякога си мисля, че има нещо общочовешко.
Да подариш нежност, събрана в люляк,
Да озариш лицето с усмивка слънчева,
Да грейне светлината в очите засмяни,
Да стоплиш душата от Зимата изстудяла,
Като знаеш, че сега е сезонът, в който сърцето цъфти.
А после някяк губя надежда,
Че човечеството от себе си само не излиза
И по - човек и да бъде не може...
No comments:
Post a Comment