Сутрин съм изпълнена
С предрасъдъци
За всяко ново нещо.
Махам всеки с пинсета
Като трън,
Забил се в пета.
За всяко чувство си отглеждам
Риба в аквариум
Да носи на морето моя зов.
И всяка стряха
Е самотна недоизказана гара
А всяка снежинка,
Кацнала на носа
Е нечия детска усмивка.
Така потъват дните,
Мили ми читателю,
Удавени в утрешния ден
На недостатъчния Май.
No comments:
Post a Comment