Да слушаме шансони,
Да ми се усмихваш по залез над Сена.
Да пием кафе в малките сгушени кафенета
И да ми казваш колко съм хубава
С онази френска нотка на стил,
На която само французойките са научени.
Да се целуваме безцеремонно
И да правим френска любов на неприлични места.
Да се губим из малките улички посред нощ
И да се давим с изкуство в утрините.
Да се държим за ръка и да се смеем
На ето онзи побъркан художник, който не си е отрязал ухото.
Да бъдем опиянени от градът,
Който неиминуемо вдъхновява
И да мачкаме чаршафите на хотелската стая
С пронизителни викове на нашата страст.
Заведи ме в Париж!
Духът ми безтелесен жаден
ReplyDeleteтърсещ и в мечти унесен
на запад се отправи
към една страна
където казват
процъфтява любовта
хапливите езици бръщолевят
че мъжете тук
използвали предимно
своята уста
за пикантните неща
понеже мъничко им куца
а и твърдичка им е речта
а Жените
приказно разкрепостени
не гледали свенливо от страни
а всеотдайно им партнирали
в забавните игри
Париж - местенцето което
духът ми приюти
прекрасно е наистина
с безброй непринудени усмивки
нескромни деколтета
и къси поли
приказливи хора
с дъх на огнени води
тунинговани каляски
не друсащи се
а почти летящи на всички страни
разбира се и музика
от която душата трепти
така да се каже
още с приземяването
подобно на пчелар
държащ в кутийка майката пчела
накаца ме рояк от хубавици
със големи ... надежди
за добри парици
т.е. вносни жени
от т.н. неразвиващи се страни
наложи се да се измъквам
по начина познат -
като субстанцията която
ловко през панталонките ни се провира
невидима и с остър аромат
Тук има и други интересни неща
примерно романтични местенца
където да посрещнеш утрото
с вестник на масата
и кифла в ръка
но трябваше да поизчакам
оттеглянето на нощта
и тъй отбих се до едно
разляло се между бетона
зелено петно
бе учудващо приятно
леко поклащащо се
и с листенца шумящо
една пейка избягваща
любопитството на изкуствената светлина
уют предложи ми до сутринта
тъкмо се отпуснах когато -
първоначално мислех че е за беда-
удариха сигнал тревога дежурните ми сетива
На пейката от другата страна
уж скромно приседнала
бе вперила поглед във мен
една сродна душа- девойка мила
за приключение в Париж и тя дашла
Подхванахме си разговор
от който никой нищо не разбра
но какво от това
важното е че почувствах близост
надявам се и тя
Понечихме да се прегърнем и целунем
а и тематично с устни да сбера
ароматната роса избила по
измежду нейните бедра
протягам аз трепереща ръка
протяга я и тя
те срещат се
и една през друга преминават
не усещат топлина
Изтръпнах
пронизан като с меч от мисълта
че както безтелесен аз дойдох
така дошла и тя