Saturday, May 27, 2017

**

Обиколи ме цялата
Като земното кълбо.
Проследи ми линиите
По глухарчените пътеки
И ме измисли на ум…някак вечна.

1 comment:

  1. Да започнем с нещо по простичко
    като това ,
    в прегръдката си топла да те приютя ,
    теб малката очарователна вселена ,
    наречена жена.
    Поглед , пръсти и уста ,
    ще бродят по границата и с реалността,
    докосвайки всяка гънчица или издатина.
    Какво ще се роди като усещане в дълбочина ,
    не бих могъл да зная за сега.
    Опасно е , а и не бива ,
    да се прекалява с близостта,
    Магията се ражда нейде по средата,
    между тъмната и светлата страна,
    и има силата да те превърне в гълъб
    носещ се в искряща синева
    или в безумна пеперуда,
    обречена от своето влечение ,
    да речем към светлина.

    ReplyDelete