Аз съм от онези жени,
които полудяват, когато рисуват,
когато не успяват да пресъздадат
това, което ги обсебва отвътре
и дращи по стените им.
Аз съм от онези жени,
които хвърлят, крещят и чупят.
Заливат всичко докрай
И им иде да станат принцеси в яда си.
Но никога не им стиска
да станат толкова повърхностни.
Аз съм от онези жени,
които обичаш страстно докрай
И в своята крайност те плашат
понякога даже.
Които се чудиш от кой лудапарк
са ги пуснали и защо ли
не си ги прибират обратно.
Аз съм от онези жени,
които преживяват своята буря
като ураган, който всичко помита докрай
и оставя понякога отломки от изкуство.
Аз съм от онези жени,
от които стоиш ли по-далеч,
ще страдаш,че никога не си ги срещнал.
Разхождах се , развявайки поостарели , овехтели корици ,
ReplyDeleteна вид като тетрадката по всичко , на някои небрежни ученици,
когато неволно се сблъсках с една ...
- Къде гледаш левако?
Понечих от учтивост да се извиня, но тя се разпери и рече :
-Направи го с тялото ми , сега не ми смущавай и слуха ,
а и ясен си ми като вестника прочетен сутринта .
Беше една лустросана , с болезнено твърди корици ,
на вид хубава,облечена в маркови дрехи,с джоб пълен с пара,
Книга.
Най-обикновена , ежедневна ситуация , разиграла се на градска пътека една ,
между невзрачна тетрадка и книга с твърди корици но с чисто бели листа.