В ранните лъчи на огнената Заран

Тя.... е прекрасна... Изтъкана е от дантелени откровеня и има най-чаровната искрена усмивка на света. Понякога е буреносна и се затваря в своята кула от огнени стихии и винаги си мисли,че е права като Слънцето в небето.  Но пък понякога е и по-ниска от тревата в своя невъобразим страх към света от Високо. И тя ми е едно слънце с типичния характер на лъвица. Но... не се бъркайте... тя пак си остава прекрасна, дори и в най – безумно детските си моменти...които вярвам всички сме имали дори и някога преди. Обожавам я, когато е Муза сама за себе си и започне да разплита дантелата на своите откровения... Тогава засиявя като паднала звезда и има лошия навик да действа импулсивно. А импулсиността има своите две страни на монетата. Тя е вихъра на танца посред нощи тъмни, луди и кокетство до зори.

Простете, но трудно е да я опиша... А винаги ми се е искало да я събера в няколко реда. Е, убедих се,че не става.... Но най – точно мога само да кажа,че тя звучи ето точно такаС едно пожелане да бъдеш все така дантелена!

Обичам те!

На Д.Х.