Не заключвай след мен
Ще се върна
Душата ми блуждае.
Една недостатъчност...
За продължаване..
Само онова чувство,
което описва това.
А помня, отдавна беше,
Преди много сезони...
И главата все си блъскам
Как ли продължаваше това...
И с тези паметни три реда
Музата умря.
В птица се превърна,
Хвърлена от Пропастта.
Реши да гони облачни ята
И ветрове в синьо.
Помня още,помня...
В було от Нощ чудата
Се обливаше
И свидетел бе
На мистика окултна
За душата свята.
Сякаш бе се настанила
На реда най- първи там,
Затаила дъх за следеащото
действие
От тази постановка нощна.
Думите завлякоха се
Като сирени морски
Към най - дълбоко дъно
И сякаш само ехо,оковано
Леко се причуваше
С шепота на танци луди
И потропване на ритъм стар...
Какво те кара да поглеждаш
ReplyDeleteи дори да желаеш да се върнеш назад?
Масово разпространения тип човекоподобни същества
или веригата от спомени вкопчила се във крака ти
и приковала те безмилостно към "Онова".
Ключалка за човешката душа ?
/ ама че любопитно звучи /
Има слухове че безумието на алхимиците
се е занимавало и със това ,
а "филоосовски камък" е метафора
на някои способности на личността.
Въпреки неверието ми ,
ще се застраховам със една молба -
Сдобиеш ли се със "парченце" от това ,
със шепота си благ погъделичкай ми слуха.
А дали ще го използвам ,
нека си остане загадка , за сега.
А всъщност не....
ReplyDeleteТова не бе обръщане назад, а просто чуденка за думи стари и леко пропити от емоции предишни и дъх на старо уиски по стените на апартамент вековен.
Онова чувство, което те обзема,когато влезнеш в нечий дом, който до скоро може би, е бил обитаван и все още усещаш живота му там.
Колкото до камъните и философията... Нека това оставим на хората с по-развинтено въображение и поглед към ексзинтенциализма. Но обещавам, ако някога, някога в ръцете ми попадне късче от това неземно злато, ще пратя стръкче от глухарче послание едно да достави за една вечноост и спомен за градация.