Макова

С дъх на Лято и Слънце в косите.

Безумно много Лято в душата

И Аленост в ръба на кожата бяла.

Нежност до самите дъна на корени заровени.

Слънчеви лъчи от чувства, изплетени,

Пречупващи се през ето онова стъкло,

Което препуска в далечината.

Вихър танц от смях безгрижен и много удавени усмивки.

Пролетта преплита се с Лято жарко

И в Безкрайност се завъртат.

Май намигна на Чешмира там в полето,

А аз съм все тъй Макова.....

С много Лято и необятни поляни....

.... в Себе си....

Защото маковете са сърце

на лято недостатъчно....