Един край

"Аз съм Мрак, а ти си Светлина." 

"Аз съм Светлина, а ти си Мрак."

Край с много Начала. Без писъци. Само Тишина. И много Тъга. Която се пропива в дебрите на Нощта. Без Летни бури. Бездумие. Само Чувстване. Чувстване,което се стича по скулите. Тихо и почти спокойно. Безгласно. И без Разбиране. Може би само Усещане. Все герои, нали така...
Още един Край... И онези думи,които нахлуват, без дори да бъдат канени. "Don't accept that what's happening Is just a case of others' suffering" .... И много многоточия....  Бягане далеч от Отговорността. Но колкото и да бягаме винаги се сблъскваме с нея. Трябва да бъдем оттоворни за потъпките си,нали така? Независимо какви. За Разбиването с главно "Р".  Но обикновено или не се замисляме за последиците, или не ни пука, или просто бягаме. Далеч и с все сила. Или просто отлагаме Краят...  Но той никога не ни убива. Просто човърка, докато не започне да раздира до безбожна вечност. Неизменно е. До един момент, в който се изправяме пред него и го приемаме. Липсва,но ... Без завършек. Всеки път е различен.. Просто едно бездумие, с малко мимики и много неизказаност, която е пропита  във въздуха.   
Много усешане с прозрачен и леко солен привкус... Тъга,облечена в морски цветове и залези в косите.  И няколко падащи звезди за блясък. И още много други.... Липса в дълбините на океанските дъна... 

Благодаря и прощавай...!

P.S. Същото. ;]