Още едно посвещение

Без ехидност, капка злоба

в очи познати,дълбоки

да се огледаш ще можеш ли?

Себе си в тях да подириш

и без капчица съмнение

думи на утеха да изречеш?

Ръце за прегръдка нежна

да протегнеш без покана даже?

Обещания предишни

от дните ни лишни

да спазиш съумя ли?

Да беше тук

или при теб да бъда...

Изтласкани от покварата черна

на утрешния ден

"Да бъде ден!" бе казъл някой,

"Да бъде нощ!" аз отчаяно се моля!

Очите, изтерзани да затворим,

сърцата, белязани да изцерим.

Без ехидност,капка злоба

Кажи...Кажи къде сме останали ний?

На една Валкирия,която не ме остави да падна