Поглеждам през своя прозорец
на ръба на Света и поглеждам към всички онези хора,които тичат забързано в
своите коловози на чувства и страхове. На своята делнична самота... Поглеждам и
се замислям над ето онова,което не спира да ме чувърка като въпрос,който някой
някога бе задал... „Откога да чувстваш стана престъпление?” Нима всъщност
трябва да се забрани със закон? И да се превърне в престъпление най-опасно? А
всъщност колко боли просто да чувстваш... И за това има определена цена,нали,
драги ми читателю? Дали всеки е склонен да я заплати? Или просто да си седи
уютно в онази бездна сивота на Самотата....? Нима вече се предлага Операция от
чувства? Нима всичко игубено е вече?! НИМА?!
А всъщност... всъщност...дали
пък наистина не е толкова зле ? Да се превърнеш в един безчувствен робот и да
правиш всичко по задължение. Защото трябва? Не защото го чувстваш правилно или
не? Да се лишиш от всички онези морални дилеми „Дали правилно постъпих?” „Дали
тя е единствената?” „ Дали пък не е другата...?” „Ако бях направил това,щеше ли
да стане така или онова?” и още куп въпроси,които се изписват на стъклените
стени... Операция от чувства... Добре звучи,не мислите ли? Но пък,естествено и
това си има своята цена.... Цена като
тази на Малката русалка от приказката ни позната... Но пък дали ще се превърнем
в морска пяна, ако не сбъднем условията по договора? Ще можем ли да погледнем
Слънцето и да кажем „Радвам се да те видя отново”,усмихвайки се нежно на
ласката му утринна. Или пък да се очароваме от първото цъфнало клонче на тъй
голото дърво?
Нима няма да ни трепне окото
щом натиснем спусъка и всичко свърши? Ще се водим от инстинктите ни тъй вродени
ли? Нима? От кога да убиваме и крадем стана тъй присъщо за човека? И откога той
стана по-висш и от животното дори? Нима те проявят по-човешко дори от нас
самите? Да извиеш щом те наранят стана изведнъж тъй долно и нищожно? А да
погледнеш с поглед празен тъй възвишено и поетично?
Ах, колко боли просто да чувстваш...
No comments:
Post a Comment