Мракът или Разни Среднощни мисли

Понякога Мракът е Огледалото, което търсим. Онова, което ни показва най - бруталните истини, които отказваме да видим, камо ли да погледнем. Онези привидно отсъстващите от нас, за които си казваме или повтаряме, че не съществуват. Той е истинността, която замитаме под килима и отказваме да повдигнем, още повече пък да почистим. 

Мракът е отсъствие на светлина и то не напразно. Но и празнината, която се крие в него е пълнота, пълна с нещо, което не трябва да е там, да е вътре в нас. Без значение дали е неспазено обещание, изгубени мечти, предадено доверие, болка, самота или нещо друго. То е всичко, което захвърляме с етикет "не сега", "потиснато", "може би по - късно", "не помня" и всякакви други, които и сами сме си поставили. 

И когато искаме да се избавим от всичко това, не е първо Светлината мястото, към което да се обърнем. А Мракът ни, в който да се вгледаме. Да се изправим очи в очи с всичко, което сме притаили там. С  цялата му налична палитра от гротескност, злина и негативи, И да го погледнем, без да отвръщаме поглед. Да стоим смело, без да бягаме. И просто да го признаем. Да признаем, че е там, че ние сме там с него. Без отричане, без изкривяване на истината и образа, без лъжи и заблуди. С цялата истинност, която не подлежи на промяна и подмяна.

Светлината без Мракът не може и Мракът без Светлината не може. А за да пълна гамата от  синоними на това да ни е наред от вътре, трябва да се сблъскаме и да понесем тъмниата си. Такава, каквато е. И накрая може би след дълги опити, стоене там, обхождане като на инвентаризация, описване на наличните неудобности, извършването на профилактика и промени, идва приемането. Както и обикването на тази ни страна, която е неимоверно част от нас самите, за да може да се огледаме този път цели. И завършени.

Огледалото, което търсим понякога е Мракът. Но то не винаги отразява всичко. Мислим си, че Луната е Полумесец, само защото се вижда на половина. Ала Мракът е това, което я прави цяла.