За Себе си, за Равносметката, за хората по пътя, за Кръвта, за Рода, за Щастието, за Тъгата, за Камъните, за Природата, която е била много преди нас и ще остане много след нас. За Чувството с главно "Ч", което ни движи, кара ни да полетим и ни носи на своите криле. За Смеха, за Насладата, за Екстаза, за Сълзите, за Нейни Величества - Любовта, Страстта и Читателят…
За за всички тях днес пиша. За всичко, което е част от мен и е в мен. На този ден специален, изтъкан от Слънчевите кадели, си пожелавам дори и в най - буреносните дни Слънцето да ме намира. Винаги. Да ме намира и да налива маслото в моя пламък, за да не спира да гори и да свети. Пожелавам си от Сърце, никога повече да не влизам в Гората на Забравата, като Алиса и да не помня коя съм. Но да влизам в много други Приказни гори. Пожелавам си винаги да вярвам в не по - малко от шест невъзможни неща преди закуска, винаги да нося усмивката в джоба си и да я вадя, когато завали дъжд от Тъга, да паля пожари в хорските души и сърца, да мечтая високо, да не съжалявам, откъдето съм минала и през каквото съм минала, да обичам бездънно, да се влюбвам лудо и диво, и просто… да бъда Себе си.
Благодарствени слова отправям, за да ме чуе Съдбата и Колелото си благосклонно да движи по моя вятър попътен.
03.05.2023г.
No comments:
Post a Comment