Повикът на Планината…Чуваш го ясно, когато Планината се събужда от Зимния си сън. Когато мечките се отърсват от летаргията, а потоците започват необуздано да клокочат след всичките натрупани снегове по върховете. И всяка земна твар изпълзява от скривалището си да посрещне Новия свят.
Повикът на Планината… който те зове да си дойдеш в по- голямото вкъщи. Дърпа те с онзи неустоим порив, който не можеш да обясниш с думи. Кара те да пребродиш всичките й гори, да срещнеш всичките си родове по пътя, докато стигнеш сърцето й, в което Тя просто ще те посрещне и прегърне. Защото си част от нея и Тя е част от теб. По - голямото вкъщи. Да се върнеш При Рода. В Природата. При Себе си. При Планината.
Повикът на Планината… зовът, който залепя всички парчета от Теб в цялата картина. Песента на Душата ти. Една от всичките и всичките в една… Живителната сила, която тече във вените, както реките текат по коритата й…
No comments:
Post a Comment