Saturday, May 21, 2022

Бохемски живот

                                                                                                                                                                                                                "Ние спориме

                                                                                                                                                                                     двама със дама

                                                                                                                                                                                 на тема:

                                                                                                                                                                        "Човекът във новото време"."


Когато е тихо в Сърцето на нощта

И гърмежи се чуват като залпове гръмки,

Аз тихо мечтая да спорим с тебе двама
За това какво е искал да каже поетът

В някое опушено кафене насред многобройните картини по стените 

Над чаша джин или ром,

За какво е мислил писателяъ, докато е разкъсвал героя на хиляди парчета 

Или какво е вдъхновило ученът да ражда изобретенията,

Изпреварили времето и човечеството си. 

Да давим интелектуалните си беседи в тоновете алкохол, 

Които черният ни дроб не може да понесе, 

А белите ни дробове да дават на заето, 

Докато препускаме през бурните докосвания на телата си 

След поредната разгорещена свада за това кой е по-прав от нас двамата. 

Да летят разкъсани ризи и дрехи насред полилеи, 

Дръжки на стари прозорци и скърцащ паркет.  

А накрая тихо да потънем в сонатата, 

Която някой преди нас е написал по стената, 

Докато пръстите ни играят по нея, 

Сякаш свирят някой шедьовър .


Ах, Сърце, Сърце, не се ли научи, 

Че така сто годиии се живее, но само в някой роман...

No comments:

Post a Comment