Селена - богиня на Луната в древногръцката митология
"Раняваме се волно и неволно.
Но всеки свойте демони опитомява.Един във друг се търсим и не помним,че нищо в този свят не ни спасява."Селвер
Тя е като Пролетно утро през Май.
Някак непостоянна, но обсипана с цветя.
Събрала е цялото Слънце, което е могла,
Докато е бродила през своите приключения.
Крие го далеч в Себе си и го показва в редки,
извънредни случаи.
Да не би някой да й го открадне.
Хората са странни птици, казва.
Не говори, ала го чета в мислите й.
Вечер се сгушва като бебе и потъва сред звездите.
Името й носи блясъка на Луната,
Която не спира да гони ветровете
По повърхността на морето.
Някак непостоянна, но обсипана с цветя.
Събрала е цялото Слънце, което е могла,
Докато е бродила през своите приключения.
Крие го далеч в Себе си и го показва в редки,
извънредни случаи.
Да не би някой да й го открадне.
Хората са странни птици, казва.
Не говори, ала го чета в мислите й.
Вечер се сгушва като бебе и потъва сред звездите.
Името й носи блясъка на Луната,
Която не спира да гони ветровете
По повърхността на морето.
No comments:
Post a Comment