Saturday, February 3, 2018

Лунно откровение

Лунно ми е.. 
И нищо повече.
Това събира всичко в себе си.
Цялата Вселена от думи,
Поднесени в една Съдба, изписана в длан.

От много Вечери насам не помня,
Кога за последно видях Най-Първата Луна
И обикнах я с Най-Последната.
Онази Луна, в която се удавяш
И не смееш да извърнеш поглед.
И я съзерцаваш с най-скъпото си вътре в теб.
Без дори да знаеш що Любов е.
Или пък любиш страстно,
Или да разлюбваш със скъсано сърце.
Да обгръщаш Ръбовете си с Нежност..

Постой, послушай с мен как Вятъра свисти.
Не, недей да поглеждаш през прозореца навън.
Може да се стреснеш колко е високо тук горе.
От моята Кула срещу Луната.
Аз гледам я всяка вечер.
През всичките й Осем Луни.
И усешам я през всичките й ноти,
Които упражнява някакси на сън.

Благодаря ти, страннико,
Че отби се тази нощ тук при мен.
Самотно ми е малко в тази Кула
Сред Звездното небе.
Прегръшам своите Пегаси,
Когато Мъчното прелее
И поглеждам отново към Луната.
Но друго е да усетиш друг мечтател.
Малко сме, казват, броиме се на пръсти.
Предполагам, че и затова затвори ме тук горе.
Да може да ме съхрани такава.
Някак Вечна.
Но нали и в златна клетка,
Птицата остава в клетка.
А вече ми е много тясно тук.
Само Делници нахлуват
През моя люк след Корабокрушение.

И знаеш ли, страннико,
Някой ден ще разбия всичките
Хиляди врати
И ще пребродя всичките
Хиляди стаи,
И ще вляза в най-забранената,
За да мога отново да поема своята
Глътка въздух
И да спомня своето име.

"— Как се казваш? — каза най-после Сърнето. Какъв мек, сладък глас имаше то!
„Ах, да знаех само!“ — помисли си бедната Алиса и отговори тъжно:"

1 comments:

Anonymous said...

Някои , добиват известност с това ,
че умеят да залавят , а сетне и да схрускат с уста,
летящи към ядрото на земята , високоскоростни гроздени зърна.
Впечатлих се прочитайки го в рекордьорския справочник
и някак тематично се втренчих в похлупака Синева.
Ха , погледът прихвана нещо,
а устата зейнала остана , защото ха-то с шут отвори челюстта.
Нещо изплющя върху езика , сякаш пробол го бях с игла.
Като от трамплин отскочи и понечи нанякъде да продължи,
но капанът щракна и дентална бариера , пътят му за бягство,
успешно успя да прегради.
Примляснах любопитно , добавяйки неволно секрет от слюнчена жлеза.
След секунда резултатът бе готов иии...
Тъй де , можех да се закълна че бях погълнал мъничко тъга моминска ,
разтворена в сълза , поела своя път /той бил е дълъг/някъде посред нощта.
Да поема ли натам , откъдето бе дошла ?
Пътят ще открия по някоя и друга , в бързината и побутната звезда.
Зад лицето на Луната ще се притая , за кратко ,
на пръв поглед е подлярско , но не искам да се натрапвам и безпокоя.
Лицето и очите , на младата жена да зърна , туй ми е целта.
Време колкото отнело би едно примигване ,
примигване , което аз не ще си позволя.
Погледът ми спуска се от небесата , бавно и насечено ,
сякаш ползва стъпала , главата се навежда , припуква
лека болка във врата , кракът ми се отлепя от земята ,
правя първата си крачка , след нея втора и ...

Post a Comment