Monday, July 3, 2017

Нея

Когато виждаш морето в очите й,
И златните класове в усмивката й,
Повярвай й.
Повярвай й с цялото си биещо сърце.
Повярвай й,че е истинска.
Повярвай в чудесата й.
Повярвай в онази дивата, лудата, непокоримата.
В онази, която танцува край огъня
И тича с вълците нощем.

Когато виждаш нотите да струят от косите й,
Усети музиката й по върховете на пръстите си,
Докато целуваш кожата й.
Kогато я хващаш за многоточията й
И я връзваш със своите,

Прошепни й, че ума й ти е любимото четиво
И се разходи по страниците й,
Както котка се разхожда по покривите на града..

1 comment:

  1. Високо горе в планината
    като пръсти на ръка
    коренището на бор
    бе сякаш сграбчило една скала
    държеше ли я
    или просто се крепеше
    загатка е това
    а може би без другия
    не ще просъществува
    никоя страна
    прагматично романтично и чудесно
    високо горе той и тя
    и ако птица кръжаща
    не ги изпревари
    посрещаха изгрева първи
    след него и бледа луна
    посрещаха вятър и дъжд
    дори и мъгла
    а ежедневното еднообразие
    понякога превръщаха в суровина
    за своята фантазия
    елементарна простичка и необременяваща
    но достатъчно задоволяваща
    за всеки другата страна
    бе ключ отварящ му вълшебната врата

    ReplyDelete