Рошави мисли, студени нозе и едно блуждаещо сърце

Понякога по Залез Слънце, а може би и в ранните сутрини на моето съзнание, когато косите са рошави, нозете са студени и сърцето се лашка между сънят и реалността като моряк в синя пустош, мислите ми преминават по дантелените ми ръбове и разказват различни истории. Понякога даже клюкарят най-съкровените неща, които са се криели зад някой прашен скрин на моето съзнание. И Понякога, понякога просто искам да Ви кажа, че разхождам се по планинските склонове, където се срещат с морето и се оглеждам за скали с познати сърца. Ей, такива, с които да поседнеш и да спреш Времето, докато съзерцаваш или не, Залезът триста шейсет и пет пъти или Изгревът още сто шейсет и два пъти и да захвърлиш цифрите в ето онази бездна, защото понякога те са си просто това. Защото Понякога всичко се крие в едни огнено червени коси и сърце на самодива горска…