Едно пътуване посока Лято недостатъчно

Всичко се крие в червените оттенъци на едни коси,
Тези от най - буйните и огнени с преплетени къдръци
И много, много импулсивност.
С една керемидена сграда,
Леко розавееща
На фона на Среднощния град.
Онзи, който много вдъхновява,
А небето му е наситено с птици.
От онези, които ги чуваш в утрото на Юли,
От онези, които ги ругаеш на криво,
След бурната Нощ на много наздравици, джамбета - китари
И много недостатъчност.

Морето винаги е една далечност,
Някъде там в синевата,
А пясъкът е един праг,
Който не смеем да напуснем
Без стон, без вопъл.
Без някого. Без нас.
Русалките не спят,
По средадата на пристанище.
Рибарите далеч са,
А те са само сън.

Пътят е дългата максима  на Целта.
А Целта е безпътна, бездомна.
Няма мечти, а само планове.
Няма Любов, а само оправдания.
Чайките отлетяха на Юг
Да търсят други, много различни от тях...
От тези, които обичат най-много.
И до край.

За последен път оставам,
Оставам тук.
Далеч.
В безкрайността
В утро С дъх на море...

А Лятото винаги е със сърце недостатъчно...