Миговете, които са важни

Когато се губя из своите пътища слепи,

Когато сама се намирам.

Когато съм дантелена

Съм най – искрена дори.

Когато ми се прегръща

И искам да се сгушвам в сърце на Лято недостатъчно.

Когато само чувствам

И препускам през своите мисли и спомени разни.

Когато обичам до полуда

Дори в най – безочливите дни,

А Слънцето пропилява цялата Вселенска съдба.

Когато вали и се усмихвам щастливо

На ето онези двама, които се разхождат под дъжда.

Когато Есента не е точно Есен,

А е дъно на чаша кафе.

Когато Луната се крие зад завеса призрачна

И  на Страсти сластни се отдава.

Когато пиша своя монолог

И взирам се в Нищетата,

 А всъщност рисувам със сърцето си.

Когато искам да кажа толкова много

И да те помоля да останеш да дочетеш

Още един ред от това.

Когато ми се говори,

А нямам какво всъщност да кажа.

Когато ми се усмихва,

А няма кой да го види,

Когато ми се усамотява

С всичко,което имам в себе си,

Когато просто ми се мълчи,

А да мълчиш е просто безценно с компания,

Когато Светът е лимонен

И всички ни казват да си направим Лимонада,

Аз пък ти казвам да си сипем по чаша Мента с Джин

И Бездънно за цвят и да си нарисуваме Вечнозелени усмивки.

Просто миговете, които са важни...