Взрив и после нищо.
Разпиляване до костите.
Катарзис до безобразие.
Думите даже изгубиха
Своето значение.
Необяснимо.
Сблъсък на вселени.
Между галактически земетръс.
Нужда и танц
От заплетени чувства.
Страх и невротичен писък
От дълбините на звездите.
Птичи вой до пръсване
На очните дъна.
Ноти ридаещи молби.
„Нека разбера..”
Вдълбаване вътре в себе си.
Под всичко, което знаем.
Стоп. До тук.
Преминаването забранено!
Опасно за живота!
Вледеняване отвъд.
Отново взрив...
Хоризонтът , митичната линия която "разделя" кръга. Ние сме почти на края , а отвъд е началото , отвъд е все още
ReplyDeleteмечта. "Нека разбера ..." , "Нека разбера ..." , "Нека разбера ..." , да , това искам и аз , но до кога? Завинаги - винаги.
Точно така. Но първо да се събера , всъщност няма да ми се наложи да правя нищо , това е работа на времето и любовта. А преди това ? Във всички посоки летяха частици , не , не беше това , това не бе полет , полетът е извисяване , полетът е красота. Това по скоро бе хаос , раздробяване и разпиляване породени от мощта на взрива. Зад клепачи хлопнали като тъмничарска врата и шепи , загребали обилно избиващата в междупръстието им блатна тъмнина , избухна душата ми клета , човешка. Взрив без светлина. Но това е минало , сега всичко е замряло безпаметно във тишина...
"Нека разбера ..." , "Нека разбера ..." , "Нека разбера ..." ... -- приказен шепот , в началото дори не повярвах и болезнено напрягах сетива.
Ха :) , все пак , останало е нещичко , нещо като зрънце светлинка , което проблясва и пробужда частиците , а те една по една се отърсват от лошото и си подават ръка.
Е , добре дошла на линията до която достигат само нашите погледи и въображение. Добре дошла на линията на хоризонта. А сега , затвори очи и направи последната , тоест първата крачка.
Добре дошла в началото и , , , бъди щастлива , Ели.
Horizont bez krai i otnowo put kum doma. Pusto6 i eho w dulbinite. Zabrawa,dra6te6ta otwud pregradata na 4ekmedjeto. W sredata na tainata gradina pod sumati bra6lqn se krie 6kaf s bezbroi 4ekmedjeta stranni. Leka inkrustaciq otli4awa wsqko edno ot drugite. Wuw wsqko edno se krie spomen,4uwstwo,wuzdihanie,emociq,strah i mnogo drugi ne6ta. Za kliu4 i duma da ne stawa,lipswa kato w powei w lqtna no6t. Kliu4alka..zabrawih da sloja. Sami se otkliu4wat i sami se zakliu4wat.
DeleteIskrica swetlina napomnq6ta na winagi. Sumrak i posle mrak. Hazart w cufnalata ruj. Na4alo ili krai,sreda ili poslepis. Blagodarstweni karti4ki ot ruba na sweta.