Мога да се взирам цяла Вечност
В цветовете на овощните дървета.
Мога да живея вечно в този един единствен миг
Преди листата да се разлистят в предверието на Пролетта.
Да усещам уханието, от което са направени дробовете ми,
Нежността на венчелисчетата, с която е изтъкана кожата ми.
И внезапно вятър повейва и донася онова тъй познато чувство...
Ти ли си това?
No comments:
Post a Comment