Thursday, April 8, 2021

Тя















Тя ли?

Тя  ухае на дъжд и сълзи,

На прясно окосена трева в слънчев ден,

Тя носи в очите си цвета на небето в буреносен ден,

По душа наистина е Вятър,

А от нея струи поезия. 

С всяка своя стъпка сутрин пише нов стих,

Все още лутащ се между Съня и Реалността.

Тя лесно се трогва и лесно се натъжава от всичко

Светът й идва в повече на моменти, понеже не го разбира.

Далечен е той за нея. Нали е Огнен и огънят мирен не стои.

А вятърът в нея я тласка да покорява върхове високи...


Дълго се взирам в нея и мислено си напомням

Колко всъщност прилича на мен...

Броди през непознати земи и морета в мислите си, отвеяна. 

Мечтае да плава с параход по облаците и вятърът й все да е попътен.

Да бъде като онези интересни жени, които ги има в нейната книга. 

Понякога дълго мълчи, но аз разплитам нейните мълчаливости

И палто от мъгли си ушивам, за да мога от Света да я скрия. 

                                                                                                                                            

                                                                                                                                                            На С.


No comments:

Post a Comment