Март не е на Себе си,
Плаче тихо вече месец…
Тъгува по зимните преспи навярно.
Не можа да се срещне с Февруари -
Нейната несбъдната любов.
Но може би в левия ъгъл на окото й
Все още грее онзи лъч светлина,
Който ще огрее слънчево цветята,
Ще цъфнат в приказка на Пролетта
И Март отново ще прошепне на Февруари
Колко много го е чакала…
Много дълго по заснежни поляни вървях
ReplyDeleteследвайки екзотична и нежна следа, оставена от момински боси стъпала
понякога спирах и съзерцавайки я, за кратко замирах
обладан от мисли за едно приказно място и едно отминало време
носталгично я докосвах и нежно целувах и някак примирено тъгувах
Неусетно зимата реши да си върви и следата промени
контура и омекна, после се разми, а накрая всичко се стопи
и палаво поточе хукна по полегнали треви