Есенно - зимна летаргия

През Зимата ми се мълчи

И ми се сгушва до бездумие.

Есента е за прелетните птици.

И блян по Бездънното

На Дъждовните дни.

Студът е просто една утопия,

Удавена в Самотата на Морето.

Чувства ми се,

А усещанията затъпяват

В ето онази пробойна в Мъглата.

Страх ме е, че Слънцето се износва,

А Изгревът се преглъща от Нощта.

Рисувам свещи топлина

Слагам по една  за момичето

От уличката за мечти.

Октомври е безумно студен,

А носи полъха

На сладникава Меланхолия

В зелено – синята гама.

И спомени за цигански лета.

През Зимата ми се мълчи

И ми се сгушва до бездумие.

Завивам своята сияйност

В онзи буркан от бучки Наслада.

И го закътвам в тъмното на шкафа.

С надпис „Спешни случаи”.

Есента е подготовка за сърдечна – операция.

От онези най  - трудните .

С опити за събуждане на мъртви сърца.

Зимата...

Зимата е безжизненото на устните,

Скрито под дебелия шал.

Сгушва ми се до безумие

В Любов мълчалива...