Безименно в сърцето на идващата Есен

Мирише на Зима,а още се приготвям за Бал. 

Не съм готова за Есента. 

Нито за студените капки,стичащи се по стъклото. 

Не ми се прелива с Меланхолия, 

А пък тя най - нахално се опитва да се сгуши в мен.

Есен отдавна не е толкова безлунна,

А Дърветата не плачат. 

Пак е леко тъжна, 

Но е толкова очарователна със своето лъчезарно лице,

Обляно в златисти лъчи.  

Но не съм готова да я посрещна... 

Бълнувам по своето бездънно Лято с маково сърце...

Прости, но... Подрани все някак си, нали? 

Преклон пред Октомври и неговата спътница - Споменът. 

Добре дошъл си в моя дом. 

Само остави Снегът навън пред прага. 

Печката бумти в ъгъла

с ритъм тъй познат

с мирис на борови игли,

а градината отвън обкичва се с унисон

с една Преокрита Есен и много Страст по ръба на Лиричността.

Едно усещане и шепот на изгарящи дърва. 

Думи, пропити с някогашна Легенда за Страстта 

И пръсти,прокарващи се по всяко едно усещане. 

Усмивка нежна за Нощта

И Аромат на Ментови листенца по ръба на устните. 

Едно вглъбяване навътре дълбоко в Себе си 

Заедно с ето този Спомен, който звучи така 

И напомня за една Вечна Есен.... 

Добре дошла !