Пробуждане от Кома

За странните моменти, в които се пробуждаме от Сън, за още по-странните моменти, в които си поемаме първа глътка въздух след многото задух в нас. Незнайно дори откъде появил се. Понякога може би трябва наистина да спрем да дишаме за известно време, да спрем да сме будни, да спрем да живеем, за да можем после да усетим със замах всичко това. И още много други.

Някои неща, драги читателю, се случват, без да сме наясно защо и кога. Те просто се случват, колкото и да не искаме да става така. Потъваме, лодката ни поема различен попътен вятър, Северната звезда ни забравя, Бури ни сломяват, сирени ни завличат на морските дъна и спираме да дишаме, макар да продължаваме да съществуваме и без хриле. Но в един прекрасен, наистина прекрасен момент някой ни изритва с все сила и с невероятна засилка отзад и ние се СЪБУЖДАМЕ. С големи главни букви!!! Незнайно как и защо точно той, след хилядите, безбройни опити, но точно той успява. Независимо кой. Просто се случва. И тогава е по-сладко от Всичко на Света. Първата Глътка въздух е Незабравима. Както и всяка следваща в първите секунди на пробуждане от Кома. С една малка разлика, Ние знаем какво се случва и какво се е случвало през цялото време, без да сме наясно дори. Всичко е строго относително, но всичко е и черно - бяло. Запращане на веригите далеч в Безкрайността и едно отръскване от всичко като куче от бълхи. Цинично, но реалистично. Такъв е Животът, такава съм и Аз. Една от мойте безкрайни, но главни страни. Може би една от най- главните. Маските са свалени, картите са на масата. И сега какво, драги? I set fire to the sky! Сега е твой ред. 

Знаете ли, Животът наистина е една чиста игра на покер, но не винаги с добри играчи. Само от Нас зависи как ще си изиграем ръката, какво ще спечелим и какво ще изгубим. От никой друг и затова ни е толкова яд, когато е последното. Но... сами сме виновни и присъдата ни произнесена е. Тъжно, но факт. Голгота. 

Благодаря!!! 

Аз паля своя мотор и поемам към Залеза. От Вас зависи дали идвате с мен, или оставате стопаджия на самотния път. 

На по цигара със Себе си

Излезте на балкона и изпушете една цигара. Насладете  се на спокойната нощ. Проведете един дълъг разговор със Себе си. Може и без димящата отрова. Всеки има своя делириум все пак. И нека не е монолог, моля. Отворете съзнанието си навътре. Изключете света наоколо, а всъщност огледайте се. Заслушайте се. Какво Ви казва вътрешният Ви глас. Знам,че звучи като врели - некипели. Но не е така. Вслушайте се във Вас самия. Знам,че има много да Ви каже. Срещите не са случайни. Срещайки се с някого, ние се срещаме със самите нас, както и със света. И обратното.
Поглеждайки към Звездите, ми се иска да ви изтъка гердан от всяка по един. Да ви дам цялото Щастие, което на мен ми носят и да оставя мъничко за мен. Но не мога. Те са там и са красиви. А Красотата ме прави щастлива. Но онази отвъд, която не се вижад с просто око. За мен е една, за вас е различна. Аз само ви споделям част от себе си, което не е много, но е всичко за мен. Научих се да давам, да споделям и нищо да не търся в заманя. Само да изисквам своето Щастие. Понякога е изтощително, но то се връща винаги, без да го очакваш с отворени обятия. И не винаги, както го искаме. Но такъв е Животът,такава е Съдбата. Знам, че с всички останали са седнали да упражняват уроците си по хазарт и ние сме чиповете, но... Нека не го приемате толкова буквално. Просто моите изкривени представи без повърхност. И то е само част от многобройниоте ми гледни точки. Ако можех, цял роман щях да ви напиша за От другата страна на Огледалото, но не мога. Затова все още нареждам своя сценарий и изписвам фрагменти от Себе си. Рисувам Себе си във вас. И не е съзнателно дори.
Остатъка от Нощта ще оставя на Вас и Вашето въображение. Надявам се разговорът да е бил ползотворен. Моят беше. И не само с мен.

Аз се отдавам на един друг приказен свят. Лека нощ!

Полет или Пътуване към Себе си

Потапям се аз в свойта Тишина, там далеч от хорските беди и делничната глухота. Дори и не поглеждам назад, за да зърна, че всичко си е по местата. Бягам далеч... далеч през своя лабиринт от горски пътеки и планински чукари. Сърцето бие неспирно в трепети буйни да се слее със Себе си в едно. Там далече на горе на горе.... Далеч от цялата Поквара, в която ежедневно се къпем и даже  стъкани си правим за ежедневно ползване. Но това е друга тема, различна и за друг път.... Потресът е показен....

Свалям одеждите си опетнени от хорската лудост и потапям се във пречистващата сила на Езерото.. Високо, високо на планинския хълм... Звездите ми правят параван, а аз тихичко нашепвам разни думи сластни на Луната.... Бавно се оттичат всички негативи, пропили се в мен.... дори и опашката си отрязах и я захвърлих нейде в деретата.. Кървях на горе и кървях.... сетне и рогата си изтръгнах и оставих ги на входа на Пана планински в жертвоприношение свещено в името на моята Невинност. И продължих на горе....

Катерих се много, пътят бе не лек., препъвах се в бурени, корени, посядах и си говорех с планинските зверове за отдих. Но пък това бе моето пътуване към Себе си. В опитите си да се стигнем отново обикновено се губим още повече до момента, в който не се сблъскаме с вътрешен Катаклизъм... 

Знам, че звучи като народна приказка, но драги читателю, това е Моят свят. Това съм Аз. То е част от мен. Както и много други. Споменах по-рано, че От другата страна на огледалото има различни местности.

Хаос по ръба на Дантелените откровения....

Лежах дълго под водата със затаен дъх., обляна от своя Покой и се опитвах да не размишлявам за нищо, а всъщност всичко нахлуваше в мен. Всичко всичко! Абсолютизъм.

Прочистване в съзнанието отвъд водата една мелодия не спираше да звънти.... Блян за свежест по снежнобялата душа.... Стоях и не мърдах.... Преплувах реки и със страхливите човеци разговарях... След известно време прогонваха страха си и приближаваха плахо не вярващи, че самодиви и речни нимфи бродели из тез земи планински... Но пък нали все едни измислици разправят за нас... И с поквара се опитват да удавят същността ни... Затова пък и ние се крием дълбоко, дълбоко...

Прочистих  раните си от дългия път и водата се обезцвети в нюансите на Залеза красив. Седях на ръба и обгръщах се със Сумрака, потапяйки се в Своята Нежност от Женствеността на Люляка и Сълзата Момина. Бях  Муза на себе си сама. От Онези.... Най-искрените.

Дали до Себе си се изкачих? Не, докоснах се само, но скоро ще ви навестя с едно писмо от Планинските кътчета на моята душа!

А до тогава, моля, заповядайте, не се чудете, идете в подножието на планината и започнете своето Пътуване към Себе си!

Сънливости от От другата страна на Огледалото

Люляковите нощи започнаха

И чувствам се по – влюбена от всякога

В кой ли...?

В тях! В Люляковите ми нощи...

Ала няма с кого да ги споделя,

Но пък  и Чакането си е Чакане.

Обличам се в Нежност

И обсипвам се със Страст.

На нощното си шкафче

Оставям по стръкче Люляк

Компания да прави на Сълзата момина

И в Женственост  да се преражда..

Кротувам си на Ръба на света

И тъка си сценарий от безоблачни дни и паднали съзвездия,

А пък Буреносните ми облаци се мусят с грешни мисли разни

И отправят се към Безкрайната ми синева

Да хвърлят гръмове и мълнии

И да гонят вятърничави сирени.

Аз пък си пускам откъсите от сценария нагледен

В бутилка от писмо по мрежите рибарски и

Магия за надежда им наричам.

Ала явно теглото не стига достатъчно

И глухотата врича на Облачната буря.

Сипвам си чаша вино от глухарчета

И с остатъка пращам пожелание на Нощта

За мирни синьобезкраени дни,

Че нали Вълкът тъй морски натам се е заскитал...

А пък аз се потапям в Спокойствието

И отпращам всички лоши мисли от себе си.

И обръщам се към Своето Слънце в саксия

И всичко е съвсем наред дори...

И една звезда ми намига скришно

През своята мантия от звезден прах,

А пък Луните отново на Маскен бал отиват...

Изказване посред тъмнината на уличните лампи

Днес ще ви разкажа за едно от мойте слънца. Тя е прекрасна! Не я познавате, но и аз не я. Но тя е една от най-близките ми хора. Излязла е от един от вечните романи през онези времена, възпяти в мелодичните тоналности на джаза със слънчеви нотки. Обичам я! А ако тя ви го каже значи лъже. Театрална личност е тя. Една от най-прелестните! Всестранно развита е и ходи със самоуверена балетна стъпка по нишките на всеки декор. Но пък... е искрена до безобразие! Дори и когато обича. А от очите й греят онези тъмни, бездънни ями, които побират цялата Любов на света... Но и тя не го знае... Но пък аз го виждам. И много други неща... Тя е една от Красивите хора... А те не са нито малко, нито чак толкова много... Поне моите... Пожелавам Ви да я опознаете!

Обичам те!

На Р.А.