Отнасяне дълбоко навътре, навътре.... в заешката дупка през летящите канапета и пиана,завой на ляво покрай Страната на чудесата и после направо към Лудостта. Или пък друго го наричаха... Няма значение, табелката отдавна е избеляла и буквите вече не се разчитат. Моля, пригответе се за влизане със засилка. Директно захвърляне. Монотонен глас Ви съобщава: "Благодарим Ви, че пътувахте с Нас, насладете се на престоя си."
Потъване дълбоко, дълбоко.... чувство на отнасяне... като онова, което ви кара да се отпуснете във водата,но не страшното. Другото. Леко спокойствие. Почти като бягство. Но по-хубаво. И тук не е по-различно от всичко останало. Даже си е съвсем нормално. Няма нищо ненормално всъщност. Е, вярно, може да срещнете летящи розови слонове, магарета,които се разхождат със забодени опашки и лунни хора,които светят ярко, но това си е в реда на нещата все пак. Всеки има своите разбирания за "нормалното". Но пък тук стереотипите са забранени със закон. Да си различен не е странно, даже е препоръчително. И... другите изводи можете и сами да си извадите след престоя си. Аз се връщам към своето занимание - ходене по въже. Страшно е за тези, които имат страх от нестабилни почви под себе си,но... Тук преборваме страха си. Всъщност е забавно, знаете ли? Чувствам се като цирков артист. Но пък за момента Циркът ни е запълнил местата си. А и представлението им започва скоро... Пищно е, не го пропускайте.
Само от време на време се пуска на repeat една песен... може малко да ви се стори досадна,но... само от време на време...
Тук Любовта не трае по три години и не търсим чудовища, за да спасяваме принцеси от тях за жълти пари, а точно обратното. Даже почти. Жабите се разхождат по ръба на езерото със своите лодки от лили... А пък принцесешките ни неволи са под път и над път.. Но пък... ОНАЗИ Любов се намира... и то доста често... Моля, не ни бъркайте с онази страна, където пише с големи пъстри букви "И ЗАЖИВЕЛИ ЩАСТЛИВО" и тем подобните му. Не... и тук имаме своите буреносни облаци и препятствия и подобните му. Всеки има своята Съдба и разкривен коловоз. Понякога са цели лабиринти. Но се случват. И Любовта си скита сама, кактов винаги. Никого не пита и нахлува. Остава от себе си във всеки. Понякога е дрипава, а понякога ходи по маскени балове с Луната. Имаме и своята секция "Брутализъм". Тя е за хора с не толкова слаби сърца. Както и много други... Това е моят разказ.... или моята Муза за днешната облачна вечер, която всъшност е толкова красива... "- Защо гарванът прилича на писалище?" Няма звезди, но още се Свечерява. Контрастно е небето и къпе се в красота. Денят бе прекрасен,изпълнен с много Слънца и Дантелени чувства, макар и сънливостта му. Край на днешното ни упражнение. Аз отивам да се разхождам по покривите на града и да диря котки, с които да потанцувам джайв. Обещах и на Луната да я заведа на Бал... Нали подготвяме и Пролетен бал... А трябва да ушия и роклята й... Прелестна е Тя... А пък люляците още се канят да цъфнат... Но нека първо цветчетата се разнесат с онзи източен мирис.
Още едно лирично отклонение, но... днес сме отклончиви. Друга бе Музата... но на нейно място Нова се появи. Всичко ухае на джаз и на топли пролетни нощи до зори. Малко бягство от Реалността. Дори вече не помня за какво щях да ви разкажа днес.... Май направих отново едно кратко резюме на От другата страна на огледалото. Да! Точно така се наричаше! Спомних си. Май е време да им напомня да сменят табелката. Но първо ще се гмурна в дълбоко сините си нощи и ще навестя пазителите на морските дъна. Липсва ми мидения им смях... А пък и е време да разпратя малко сапунени мехури и други подобни неща. Простете за Странността на днешните Музи, но... Такива са си. Разпускащи едни.... И това беше май! Отивам да укротявам опърничеви... До скоро!
No comments:
Post a Comment