„Огромно беше лятото на юлскотопристанище..”

Онези дни и онези чувства... които се описват с едни топли слънчеви дни. “Always somewhere…”

Отнасяне в разни времена в разни минали изначала с лек нагарчав привкус. Сладникава Меланхолия с шантави нюанси. Далеч, далеч над покривите на града...

И една от Онези нощи, оцветена от светлинно замърсяване с похлупак от изгряващи звезди. На Ръба на Света с присядане в покрайнините.

Спи градът, облян от светлина...

И Дантелените откровения....!

Мирис на прясно окосена трева и завръщане към едни безкрайни поляни, и едно щастливо препускане през тях в усещане на Природата, която тече в жилите ми.

Просто моментите, в които се чувствам най – истинска и чиста.

Без маските от цветен брокат и лека неистинност, без дрехите от пурпур сатен и конопена болка, ощавени по ъглите.

Без Суета о Помпозност по съществото.

Емоциите и чувствата, които преливат ме и завличат ме дълбоко, дълбоко към морските дъна с дъх на море. Както и Люляковите ми нощи, които прегарят ме от Страст и Нежност в Любов непосилна за крехките сърца.

И всичките самотни нощи на по чаша вино с Луната и онези истории, изказани за лека нощ, сподавени в Безсънието до Сънливост зачервени.

Буреносните нощи с долепеното ухо на прозореца и очакване на буреносния ми облак да отмине и да сподели своето тегло дъждовно.

Онези нощи от блус хармония, изтъкани в Ехото на Безкрайността...

И много, много други...

Да пием от чашата горчива за моментите, които най- истински ни правят, макар и само в утрото безгласно в думи разни заветни, разписани дори...!

Наздраве и на теб,

Мили ми ти Джине!

 „