А друг път ъбужда се, явява се от никъде и дълго плете думи.
Върви бавно, бърка дълбоко и издърпва едни стари, много забравени…
А когато Старото се изтърка, хваща Новото, което се носи наоколо и го вплита отново, за да продължи и Времето присяда до нея и й помага и дава наклон къде е възелът, къде е развръзката, къде е препъни камъкът или кулминацията.
И днес така се търкулват едни думи, пробудени от тихо настъпилата Пролет за тези, които имат уши да чуват и слушат, очи да виждат и сърца да чувстват. От онези по - специалните, вътрешните, които често забравяме.
И така… Виждали ли сте някога как Вятърът бясно хвърчи и търчи? Как завихря всяко едно малко листенце и съчка? Как се заиграва с косите на хората и дяволито отнася топката на някое дете? Аз съм. Понякога е малко бяло почти прозрачно момиче с рошави коси, което лети със бясна скорост и препуска щастливо. А друг път е сърдито момче, което носи бурята и дъждовете със Себе си. А още по - понякога е и на опаки. Когато пътува далеч се заиграва с вълните в морето и търси русалките дълбоко навътре. Праща попътен вятър на моряците, рибарите и птиците, а друг път нежно гали страните ни и ни напомня какво е нежност. А когато ходи На Край Света среща Халите и им разказва за многото си пътешествия и като гара разпределителна ги разпраща там, където хората са забравили що е Доброта.
Успяхте ли да го видите? А да го чуете как тъй сладко звънливо се смее?
Хукна отново на някъде. Май отиде да дири вили, самодиви и разните там изпозаспали змейове и други народни чародейства.
И на Душата понякога й се мълчи и не й се слуша. Друг път се сгушва уютно и чака да поредната приказка да потече...без значение облечена ли е в магия, или размисли странни, леко лаконични.
