Когато ти липсва вече Лятото, а се опитваш да се потопиш в Есента... Раздвояването е ужасно някак. В мислите си сме още някъде на приятно, топло, даже леко прохладно място, където слънчевите лъчи ни жарят по лицата, крием главите си на сянка, а морската вода леко гали краката ни или пък се наслаждаваме на горската тишина някъде в планината. И ето изведнъж Лятото си грабна шапката и хукна през глава. Ама така се засили, че съвсем забрави Циганското лято да остави и се наложи Есента да спасява положението. Коя ли щура идея пак подгони и то. Опитвам се да направя една равносметка на изминалото Лято. Винаги му намирам едни недостатъци, които не съм успяла още да си извадя от петите, като тръни. Винаги ми се иска да бях пътувала повече, да бях сбъдвала повече неща...а всъщност това Лято си беше тамън на мястото си. Попътувах, видях любимото си море и любимия си плаж, който ме кара да се чувствам у дома си. Побудувах в късните дебри на летните нощи и погълнах големи количества смях до уши. Намерих добри приятели и сродни души. И то сродни по не онзи захаросан смисъл, който мнозина си мислят и заблуждават, а ми по онзи смисъл, които са ти близко по род, приличат на теб и ти прилягат. Такива, с които си себе си и се чувстваш като у дома си да бъдеш такъв и всичко е наред и прекрасно. И разбираш, че и тези, които имаш не спират да те бутат да бъдеш още по - добър и да се случваш. И ставаш още по - благодарен за тях. Минутка благодарност за тези хора по пътя си дайте. Замислете се за тях и нека ви стане хубаво на душата и благодарно. Важни са. Но всъщност това е тема на друг разговор. Пак се отплеснах.
В Онези нощи с голямо "О" така ставава. Хвърчат мислите и препускат. Някои летят през лунното небе на
метла и докосват звездите, а други хващат гората и се потапят в Себе си. Трети пък искат да си седят на топло, с чаша чай от канела, ябълка и джинджифил и да вдишват Есента с пълните си дробове. И да се наслаждават на усамотението. Други пък да се
балансират и да правят безопасно и някак свещено пространство за Себе си. Такова, което е само тяхно и на никой друг. Такова, което си е само твое. Такова, в което канализираш цялото си вдъхновение, където подреждаш мислите си, където планираш от сега коледните подаръци на близките си, където просто седиш и пишеш нещо много хаотично, като това... А през това време има едни мисли бегълци, които хукват да
танцуват джаз по покривите на града с котаците...
Септември се изниза.... и той хукна да гони Лятото. И дойде Октовмри със своите мъгли и дъждове, но насред неговата прекрасна пелерина се появяват и слънчевите лъчи на изостаналото ни безделие и блянове. Наслаждаваме се на Есента и нейния чуден Есенен бал с цялата му прелест от цветове, плодове, аромати и живот, който се щури наоколо в очакване и приготвления за есенните ветрове и мразове. A ние пък сме наметнати с топъл шал и подготвени да крачим през всичките дъждове и мъгли, които Есента ще ни поднесе, за да се вгледаме още по - дълбоко в онова, което най - добре умее Есента да ни предостави. Нас самите.
