Запролетяване е най-хубава дума.
В нея всичко се събира
И от нея тръгва пак Животът.
В нея се побира мириса на цъфнало дърво,
В нея се събира жуженето на първите пчели,
Ромоленето на топящите се снегове,
Стъпките на пробудилите се от Зимен сън души.
Запролетяване е най-хубавата дума,
Защото сърцето се запълва с любов.