Слънчогледи и лилиуми

 

Отвъд кулата от кости на края на Света, на онзи Ръб извън всичко метафизично, насред нищото седи едно момиче с алени бузи и душа, извезана от пролетни цветя. Тя ниже слънчогледи и лилиуми един сред друг на плитка за венец. За венец да си обкичи сърцето, че отново помни. Сред толкова години в онази кула от кости далеч през девет светове в десети затворена. Ниже и тихо тананика, тананика думи спомнени, привикани -  вълшебна, слънчева, усмихната, влюбена, котки, ходещи по покривите на града, глухарчета, вино, джаз, мечти, луна, смях, музика, танц, страст, сила, стремежи, дъното на чашата с кафе... И още много, много думи на пръв поглед несвързани, но навръзващи своя смисъл в сърцето, в душата... 

И ниже ли, ниже момичето слънчогледи и лилиуми за своето сърце, събудено и пришива всяка изтананикана дума към тях, за да не може нивга повече да не се загуби... 

Поезията - балсам за душата

Ображдам се с книги с Поезия

Да си лекувам аз Душата.

Нали Поезията й е балсамът

И все я лекувам ли, лекувам,

И все недолекувана остава тя.

Ах, как искам да оздравее

Моята Душа от пролетни цветя извезана, 

Да спре да се самозабравя

И разболява от всичко това.

Ах, как искам да си се усмихне 

Поне веднъж и да каже

"Аз мога!" и да го направи.

Но не да го преспи и после 

Сякаш всичко е забравила,

Да сложи тапа на Себе си

И всичко пак в аквариум 

С живи риби да натъпче,

За да плуват нейните мечти

С нейните можения..

Ах, как искам пак Душата ми да оздравее..

Далеч

 Понякога искам да вървя тихо и дълго. Много дълго. Ей, така, без посока. Някъде.Далеч. Без да призная никакви граници, припознати и родени от човешката мисъл. Просто да вървя и да стигна до край Света. До неговия най-същински ръб. И да изкрещя от него "Ей, Свят! Къде си?! Аз съм тук на Ръба ти, а ти?" Да изкрещя към Всичкото, което е отвъд този ръб. Да крещя към бездната, осеяна, само с хиляди звезди..... За да открия един нов свят, много далечен от тук, с нови чудеса, с нова сила преродена, с нова Любов в сърцето. 

Понякога как искам дълго да вървя и тихо... и някак си далеч.