Това сега ме наведе на мисълта, че тази Карма, това чувство, това всичкото всичко, което е между теб и някого, то просто е един излишен товар, който пречи да вървиш напред и да се развиваш. И наистина не е нищо друго, освен това. Не край на света, не е смърт, не е задущаващо чувство, не е болка, която си длъжен да търпиш, не е кинжал или отрова, които ТРЯБВА да си забиеш или да погълнеш.. Не е нещо, което да те потиска и да те спира. То е просто един камък, който може да бъде изваден от торбата и да бъде оставен на пътя зад теб. И тук се крие рзковничето - в Прошката, мили ми читателю - Аз. Тук е най-голямата сила и истина. Че всичко, което ни тежи в раницата с камъните е това, което трябва да извадим и оставим на пътя зад Себе си чрез Прошката. Прошката е действието, с което се решаваме, протягаме, хващаме, изваждаме, слагаме на земята и продължаваме без него. Свободни. Пречистени. Леки.
