Когато Умът ти още спи, а Душата ти витае
Между утрешния и вчерашния ден
В едно Безвремие на Болка и Тъга
На Добри думи и Любов,
На Грубост и Нежност ,
На Чисти помисли и не чак толкова дори.
Неделята е най-доброто време за Прощаване,
Да кажем Сбогом на това,
Което носим и търкаляме
По Сизифовия склон нагоре,
Където като Мираж ни чака Свободата
От всичко, което ни ранява.
Неделята е най-добро време за Прощаване,
Когато тихичко си казваш "Да обичам искам!"
Но нали Любовта е лека,
Носи се на крилете на Пегас
И стига горе чак до Божествената планина.
Прости и ти, бъди по-голям от всеки бог преди
И по-малък от всеки друг човек дори,
Прости, като дете на другарчето до теб,
За да може Душата ти и днес да каже
"Свободна съм! Благодаря!"
