Писмо до Миналата Година

Скъпа… 2016-та, 

       Благодаря ти, че беше така добра да дойдеш.
       Ти бе много цветуща и много обременена.
       В теб открихме много Щастливи моменти и много моменти, изпълнени с Тъга.
       Благодарение на теб, първото ( Щастието) се отбиваше на прага ни по няколко пъти. В миговете, в които едно Малко Голямо съкровище се усмихваше с всичките си сили и озаряваше денят ни. Когато изгаряхме в Страстта си, когато откривахме пред Себе си нови ширини и хоризонти. Когато улавяхме всеки миг, който ни бе отреден и изпълвахме мечтите си, без да се съмняваме. Когато, нови хора навлизаха в нашите Животи, къде канени, къде не, но въпреки това останали, за да научим нещо от тях и те от нас. И да можем да си дадем толкова много. Когато намирахме "Време" за любимите си (хора, неща, хобита, животни и др.). Когато "Времето" не бе от значение и си говорехме през много планини и морета, сякаш за последно се чухме вчера.
      Благодарение на теб, последно споменатото (Тъгата) също се отби на прага ни. В тежки моменти тя седеше кротко до нас, обгърната в своята лилавочерна дреха. Като далечен, неканен и нечакан гост. Изпроводи много обичани и ценени хора, но къде и как, никога не знаем. Вярваме, в каквото вярваме. До следващия живот, до порти на различните места, за които дерзаем или до там, откъдето всичко идва и отива - земята, която ни дава нашето съществование. Тя бе там, за да ни покаже какво сме имали, какво сме оценили, какво сме загубили, за да спечелим. Също така, за да осъзнаем Себе си и много други неща. Много, много други тъжни и трагични неща се случиха, за да отворим Душите си, за да разберем Себе си и да се преоткрием, да разберем открием неподозирани неща, да бъдем такива, каквито сме и какви можем да бъдем.
       Има още много неща, които искам да ти кажа, скъпа....2016-та. Има, но не не мога да събера всичките думи на света, за да ги опиша. Вярвам, че тези след мен, които го прочетат, ще могат да допълнят това писмо и да го разширят със своите думи, без значение до коя година точно е адресирано. Най-много ти благодаря за всичко, което се случи и което не се. За всичко, което ми показа и което не ми. За хората, с които ме срещна и които си тръгнаха,
      За това, че пътищата ни се преплетоха с много интересни ситуации и още по-интересни хора. Че се оплетоха като пате в кълчища, но също толкова упорито се измъкнаха от там. За това, че ни позволяваш да таим надежда, за следваща и много По- година. За всеки от нас тя е по свой собствен начин Много По-.
   
     Отново ти казвам "Благодаря, че се сбъдна!" Сега, наистина можеш да си вървиш! Шу! =]

Слънчевата стая

Отивам в слънчевата стая,
Там е моето убежище.
Не ме търси до второ нареждане.
Крия се зад Слънцето в неделни дни.
Съботата ми е някак полусън.
През седмицата съм различна.
За всеки ден събличам своята Съдба
Тикам я в гардероба за дъждовни дни.

Полумесеците ме лекуват,
Но само на половина.
Студеното ме прави малка,
Ей, толкова, за да се скрия
Зад пламъците на камина.
И да наблюдавам скришно танците
На огнените хора посред нощ.



Отивам в слънчевата стая,

Там е моят дом сред дивите поля.
Където Природата ме милва нежно
И нашепва ми приспивни песни.
Не ме търси, аз ще ти избягам.
Като полъх вятър в сутрешно море.

Топлото ме прави цяла,
Но само на почти.
Липсва, липсва още нещо.
Винаги било е тъй.
Трудно се обича горска самодива,
С облик на жена с очи, в които
Пламък винаги гори,

Отивам в слънчевата стая.
Липсва, липсва още нещо.
Липсва, но то не е човешко.
Ще погледна през прозорец
И ще си намисля сто и едно желания,
За да мога в глухарчени поляни
Да намеря това, което липсва.