Обичам чувството, когато сядаш под едно дърво и то изцяло приляга на теб, на гърба ти. Да слушам историята му, когато приседна до него. Обичам да водя среднощни разговори до 3 сутринта и отвъд. Обичам да седя на брега на морето и да го съзерцавам, докато вълните галят краката ми. Обичам поривът, който ме обзема да се гмурна веднагически във водата, когато ида на плажа, без дори да съм си оставила багажа. Обичам да вдигам глава и да гледам Луната. Обичам да й шепна тайни през нощта и да водим своите космически разговори. Да слушам за нейните среднощни странствания. За нейното търсене на Слънцето. Обичам да се губя в себе си, без да промълвя нито една дума. Да се губя в града и да го преоткривам. Да намирам всеки ден по едно нещо, което да ме кара да се влюбвам в него. Да тичам по поля безкрайни, забравила градска суета. Да докосвам Земята и целият й живот да се влива в мен. Да се крия зад дърветаta от теб в дълбоки гори, докато ме намериш. Да бягам детски закачливо. Да се потапям в самодивските си спомени. Да изваждам най-дяволитата си страна, с която опиянявам. Да вярвам в себе си и да се чувствам цяла. Да се надявам на поне шест невъзможни неща преди закуска и да се чудя къде искам да стигна. Да се вплета в клоните на дърво и да заспя сгушена в него. Обичам да гледам децата как изучават света. Да се отдалечавам от най-лошото си Аз и да наблюдавам Малкото голямо Щастие да тръгва на поход за нови бели, подвизи и приключения. Обичам да се губя между редове на книги и да тръпна в очакване за следващата страница. Да лудея до зори и да се прибирам с Утринта. Още преди хората да са тръгнали на някъде. И после да разказвам за тези луди нощи на младост. На необуздани страсти и копнежи. Да се потапям в театъра и са си мисля, че играят само за мен. Да излизам от своите рамки и да се вдъхновявам и вглъбявам в това, докато не го излея на белия лист. Да мечтая на пръсти по студения под рано сутрин, докато още се клатушкам между съня и реалността. Да се усамотявам с чашата си кафе. Да се радвам на цветята на прозореца ми. Да ги сменям още преди да са умрели. Да се усмихвам на Слънцето. Да се крия под завивките в дъждовни дни. Да се поглъщам от пламъка на свещ. Да се ровя в истории за митични неща и да си представям, че са били истина. Да се смея силно от сърце без свян. Да усещам свободата във вятъра, който разрошва косите ми. Да се обгръщам от слънчогледи, още преди обяд. Да обичам диво, безразсъдно и ти понякога да ме сваляш на Земята, а аз да ти се мръщя. Обичам да бъда артист и да не ме е срам от това. Да бъда разхвърлена, разсеяна и очарователно загубена във вдъхновението си от картини, музика, култура. До небето, болката и Самият Живот. Обичам тези малки големи неща и много други, които ме правят това, което съм. Това, което ме кара да творя и да рисувам глухарчета в усмивките.
А това, което мразя, някой дъждовен ден ще бъде излято на чаша чай с ментови листа по дъното. Защото, както е казал поета, аз страстно любя и мразя... Междинните емоции и чувства ме отнасят в странни места, от които творенията стават с още по-големи слънчеви очила с цветни стъкла.
