Всичко е като черно в полунощ,
Само че в бели оттенъци до пръсване.
Каквото виждаме е неутрално,
Каквото чувстваме е невъзможно.
Човек за човека се бори,
Човек за човека е вълк.
Избледняват сиянията ни,
Изгряват маските ни по венециански.
Памфлетите винаги се вият на руло по празниците,
Потънали в бяг за Суета.
Снегът винаги приспива Същността по френски.
Снегът винаги изчиства всичко в душите хорски...