Аз и Ти и Ти Аз

Миговете, когато Аз съм Ти
И Ти си Аз.
Миговете, когато две души
В една преплитат се.
Миговете, когато една за друга
Ний се жертваме.
Миговете, когато на олтар се поднаясяме
И една - друга погубваме.
Миговете, когато ние с тебе двете
В борба недостижима хвърляме се.
Миговете, когато най-тъмните ни страсти
Във вихър се завъртат и оковават ни най-тежко.
Миговете, когато Аз и Ти в окови студени висим
И в немощ се давим на своето ожесточено надмощие.
Миговете, когато капани си поставяме
И в клетки се улавяме зад много, много бетонирани стени.
Миговете, когато дебнем се ний,
Като хищника, дебнещ своята Плячка.
Миговете, когато Ти си Ловецът,
А аз Жертвата и наопаки дори.
Миговете, когато Страховете ни преплитат се
И душим се взаимно за Глътката Въздух.
Миговете, когато затваряме се в онази стая
С надпис "Влизането сторого забранено"
И отдаваме се на най-тъмните си похотливи ласки.
Миговете, когато Ангелът е бич Божи,
А ударите му са толкова сладки.
Миговете, когато кръвта на Светците се стича
по устните на Грешниците.
Миговете, когато на обратно вървим.
Миговете, когато Раят е Ад,
А Адът е Рай.
Миговете, когато в неизнемога седим
И гледаме се настървено една към друга.
Миговете, когато Аз спасявам Теб
и когато Ти спавяваш Мен.
Миговете, когато раните лекуваме си
С цената на най-скъпото си.
Миговете, когато Аз и Ти сме едно.
Миговете, когато ръка за ръка вървим.
Миговете, когато Ти и Аз сме едно.
Миговете, когато Аз съм част от Теб.
Миговете, когато Ти част си от Мен.
Миговте, когато Най-скъпото сме си.
Миговете,когато не го разбираме.
Миговете, когато сме влюбени
В най-гротескното  в Себе си дори.
Миговете, когато без Теб не мога.
Миговете, когато без Мен не можеш.
Миговете, когато ме влудяваш.
Миговете, когато те влудявам.
И докарваме се до ръба на пропастта,
Но не можем да скочим.
Миговете,когато не бих те бутнала за нищо на света.
Миговете, когато не би ме бутнала за нищо и отвъд този свят.
Миговете,когато различията си трябва да преодолеем.
Миговете, когато преглъщаме Гордостта си.
Миговете, когато без Теб не мога.
Миговете, когато без Мен не можеш.
Миговете, когато думи на Слабост изричаме.
Миговете, когато събличаме се една пред друга.
Миговете, когато в Слабост се обличаме.
Миговете, когато в Сила се обливаме.
Миговете, когато Зъби впиваме в Плътта си.
Миговете, когато изпиваме се една друга.
Миговете, когато Нокти забиваме в Сърцата си.
Миговете, когато Екстазът е най-възвишената форма.
Миговете, когато Любовта е облечена в робата на Греха.
Миговете, когато До Края стигаме с Теб.
Миговете, когато "Съжалявам" е всичко.
Миговете, когато Аз и Ти сме едно,
Миговете, когато Ти и Аз сме Хармония.

Зимата по върха на сънени пръсти

Да се събудш със заснежена картина през прозореца, докато си правиш кафе.... Безценно! В следващия момент часовнка-онзи, който тиктака вътре в теб и отмерва времевите зони на твоето съществуване сред големия и красив свят, започна бясно да превърта своя механизъм от биологични връзки.... Лято,Есен, Пролет, Лято, Есен,Есен,Есен...Лято...Лято....Есено-Лято.....................ЗИМА?!?!?! Вникваш в себе и поглеждаш календара, който сочи Октомври... Онзи месец, който е най-есенен от всички. Онзи, който е пропит с много дъжд и разцъфнала Есен в душите, а природата подготвя своя Ежегодишен бал. Да....Чакай, правилно ли видях? Сняг....? Някак е трудно да подготвиш душата си за настъпващите промени... Тъкмо едва-едва преминеш от лудото Лято и слънце в косите в уюта и меланхолията на Есента..и.... се прекланяш пред придошлата Зима... Какво те доведе тук толкова рано, Зимна царице? Кой те привика тихичко през своите занемели вопли? Защо не ме остави да ти се насладя след още малко време? Или бе нетърпелива да ме видиш? Да ни посетиш? Нима в съзнанието замръзва всичко и те привиква? Нима вече имаме нужда от пречистването ти? И всичко да заспи в едина вечна летаргия, докато Слънцето не се усмихне отново? Нима те повиках несъзнателно в неспокойните нощи, когато Сънят блуждаеше и търсеше лек? Ще се отзовеш ли на една чаша чай с много кубчета лед и скреж по прозорците? Усмихвам ти се леко сънена с разрошени коси и неглиже облечена по своята сутрешна премяна и приветствам те отново, макар и подранила. Извини ме,че не съм подготвена за теб...но... малко изненада ме.... Подрани повече, от колкото трябваше... Този път за колко Полярни нощи ще останеш?