Когато потъвам в собствените си звуци
От струните на сърцето, което
Свири на няколко инструмента
И всяка мелодия е едно цяло
С Целия свят…
Когато ослушвам се в Ехото на Златния град
И броя си наум усмивките, потънали в някой
ъгъл,
А цветята разцъфват в Тоналността на Жарко
Слънце,
Давейки се в косите на заслепяващи усмивки
нежни,
Когато Мечтите сами пътеки си чертаят
През неведоми пътища и на Порочността
На Вдъхновението отдават се,
А Страстта бурно танго играе,
Когато Две души в една изгарят
И Летни бури се заформят,
А Светостта на Поклонение
Към Себе си отдала се,
Когато Щастието пътя си проправя,
А Болката тегли те назад,
В свойта глъчна Самота,
Огледай се!
Сам не родил си се на този свят,
А с други, други, изгубени – намерени души,
Души, с които да споделяш Себе си и Тях,
Души, които от Красота, стъкани са
Да бъдат част от Теб и Святия ти Живот.
https://www.youtube.com/watch?v=UzozgxNX9l8&list=PLD5890E4C58CB31E3&index=9
