Април не е събран от люляци.
Той се дави в дълбокото на Май.
Студенината е символ, че нещо си отива,
А смятаната на Слънчевите дни е поредността,
С която се увлича Дисбаланса на Природата.
Снегът е затворената ниша,
В която се сгушват Сезоните,
Чакайки своя ред да дойде.
А дъжъдът е тъжната Соната,
Която Някой горе свири
На своята цигулка и леко мелодично
Предвещава Края на Сълзите,
Удавени в Егото на Самолюбието завистливо.
Пролетта е една тиха заблуда,
Която не идва спокойна на криле
На прелетни птици.
Лястовиците губят своя път и се заплитат
В клони разлистени с порив за дома
И пеят ли, пеят песни тежки, меланхолични
И цяла Земя ги слуша смълчана,
А онова късче топла Надежда
Поема аромата на Люляково
И предрича копнежи по - светлите дни...
Април не е събран от люляци.
Той се дави в дълбокото на Май.
