Едно небе и хиляди луни
Под лупата на Звездите
И избродирани ноти от чувства
По пустите улици на Среднощня град,
Окъпан от своето Ежедневие сподавено.
Ехидни усмивки - разменна единица
През тронна зала на Вечното изкуство.
Дантелени чувства, шепнещи от всеки
бокал
И Свобода в строгоопределен Танц
На нашето собствено Заблуждение в Делирум.
"Но в безразличие
не искам да немея,
чрез трепета най -
истински живеем.
И нека хиляди неща ни
покрусват -
потресена, великото
душата чувства!"
Й.В. Гьоте
На "Малкият град, в който
няма какво да се случи"
06.02.14г
